Защото когато си поет,
нощта надделява над деня.
Тогава се сражават мислите безчет
и неизменна жертва е съня.
Когато излезеш по улиците във тъма,
Когато сънят е покорил света,
Знаеш, че никога не си сама.
Държиш в себе си за безбрежието билета.
В ума се вплитат спомени от бъдеще,
тъгата разцъфва във омая.
Патос и унилост се сблъскват на кръстовище,
после за ръка излитат към безкрая. ...