Oct 30, 2006, 1:59 PM

Когато скърцат в нозете годините...  

  Poetry
637 0 6
Свобода ли? Не я пише по устните,
нито я дават ръцете...
Просто я има... такава...
изпълва те цял и те прави вселена,
а бил си... прашинка.
Тъга ли? Не е нито велика,
нито възраждаща...
само слага окови...
Любов ли? Не от романите...
нито е палещо утро, нито дава криле...
но дори и една да е... истинска...
те прави човек.
И нека... щом започнат годините
тихо да скърцат в нозете,
да си все още вселена...
с пламтящо сърце.

© Ана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??