smile (Ана) smile (Ана)
1 60
Oct 30, 2006, 1:59 PM

Когато скърцат в нозете годините...

  Poetry
976 0 6
Свобода ли? Не я пише по устните,
нито я дават ръцете...
Просто я има... такава...
изпълва те цял и те прави вселена,
а бил си... прашинка.
Тъга ли? Не е нито велика,
нито възраждаща...
само слага окови...
Любов ли? Не от романите...
нито е палещо утро, нито дава криле...
но дори и една да е... истинска...
те прави човек.
И нека... щом започнат годините
тихо да скърцат в нозете,
да си все още вселена...
с пламтящо сърце.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ана All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0