Когато сливам се със здрачината
Поели огъня от залеза червен,
очите ми се учат, да обичат.
Сърцето с пулса ускорен
забравя как стрелите нараняват.
И лягам върху голата земя
на залеза да вдишам аромата.
Над мен се стапя този ден,
а аз се сливам с здрачината.
Превръщам се в перце на птица
и литвам над разрошени тополи.
Във волното на моите зеници
звездичка мъничка трепери.
Навярно като мен страхува се,
че се забравя всичко някога.
Шептя ù за любов, а тя усмихва се
и развеселена ми намига.
До късно си говорехме със нея
за хората, за птиците, за полети.
Забравили за болка от стрелите,
потънахме във сънища красиви.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
