Jul 3, 2012, 1:27 PM

Когато сливам се със здрачината 

  Poetry
519 0 8

Поели огъня от залеза червен,

очите ми се учат, да обичат.

Сърцето с пулса ускорен

забравя как стрелите нараняват.

И лягам върху голата земя

на залеза да вдишам аромата.

Над мен се стапя този ден,

а аз се сливам с здрачината.

Превръщам се в перце на птица 

и литвам над разрошени тополи.

Във волното на моите зеници

звездичка мъничка трепери.

Навярно като мен страхува се,

че се забравя всичко някога.

Шептя ù за любов, а тя усмихва се

и развеселена ми намига.

До късно си говорехме със нея

за хората, за птиците, за полети.

Забравили за болка от стрелите,

потънахме във сънища красиви.

 

 

 

 

 

 

 

 

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??