Когато сливам се със здрачината
Поели огъня от залеза червен,
очите ми се учат, да обичат.
Сърцето с пулса ускорен
забравя как стрелите нараняват.
И лягам върху голата земя
на залеза да вдишам аромата.
Над мен се стапя този ден,
а аз се сливам с здрачината.
Превръщам се в перце на птица
и литвам над разрошени тополи.
Във волното на моите зеници
звездичка мъничка трепери.
Навярно като мен страхува се,
че се забравя всичко някога.
Шептя ù за любов, а тя усмихва се
и развеселена ми намига.
До късно си говорехме със нея
за хората, за птиците, за полети.
Забравили за болка от стрелите,
потънахме във сънища красиви.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
