May 5, 2018, 1:14 AM

Когато Слънцето изгрява от очите ти...

  Poetry » Love
1.5K 3 4

Когато Слънцето изгрява от очите ти...
С богатството на младостта благословена
накарай ме да се почувствам вдъхновен!

 

Седни в седлото на Пегаса на мечтите ми
във роклята си бяла пременена -
той бързо ще те доведе при мен.

 

В таз млада Пролет, тъй жадувана, очаквана...
Копняна, като във пустинята роса
ти жаждата ми утоли в тоз жарък ден.

 

Бъди обичана, прегръщана, целувана...
Бъди Жена!
И остани до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Милев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...