Sep 26, 2013, 9:14 PM

Когато спра да те обичам

  Poetry » Love
2.6K 1 7

Аз вече си платих, и то със лихви,
това, че дръзнах да те заобичам.
Приготвяй си най-свидните молитви,
защото днес навлизаш в нова притча,
в която пак си главният участник,
но ролите са малко разменени.
Щастливите сега ще са нещастни.
Раняващи - ще бъдат наранени.
Земята ще разтворя, ако трябва,
но ти ще разбереш какво е пропаст,
която, като хала, в миг те грабва,
която предизвиква в тебе колапс.
Ще бъда лоша, много лоша даже
(каквато и сама не се познавам).
Омразата ми просто ще те смаже.
Ще молиш. Ще повтаряш - съжалявам.
Но аз ще бъда зла и безпощадна,
свирепа като ято лешояди.
Ще няма кой, ще няма кой тогава
от този страшен ад да те избави!

 

И всичко щеше точно тъй да стане,
аз бих ти отмъстила, не отричам...
да можех, ах, да можех, моя рано,
поне за ден да спра да те обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...