Когато свършат думите,
започва Любовта. 
И Раздялата. 
И Щастието – на ръба на една дефиниция. 
Дефинираш ли го, си отива. 
Като дим – било е, а после го няма. 
Когато свършат думите,
започва Животът - 
необработен, непакетиран в понятия, неизяснен в примери. 
Когато свършат думите,
идва Страхът. 
Защото без думи Животът е скок,
а скоковете от високо болят. 
Когато свършат думите,
идва Самотата. 
А тя е най-голяма
когато е споделена –
без думи.