Когато съвестта е трик
КОГАТО СЪВЕСТТА Е ТРИК
Дори и кожата тежи,
пришита върху съвест чужда.
Наметнал тънките лъжи,
ти дефилираш, но ненужен
е този звезден прах, прикрил
човекоядния ти корен.
Щом Господ Бог ти е простил,
гласът ми, като лист отронен,
като въздишка, като вик
в безвремието ни залязва.
Когато съвестта е трик,
със ненаказаност белязан,
не мога да се примиря
и да остана равнодушна.
Подпалвам думите, горя
на кладата за непослушни!
Несъвместима като кръв,
превзела вена с чужда група,
е тази съвест - пъпна връв,
завършила с игла под струпей.
27.04.2012
© Мария Панайотова All rights reserved.
