Ни ден, ни нощ е... когато те няма -
между рая и ада - между смях и сълза.
Ден за ден животът ми минава,
без теб, моя мъка и мечта. 

Нестихващо желания, заспало на прага,
чака да те посрещне от път.
Една сълза напразно пропиляна,
проряза лицето, сподави ми гласът.

Без думи, така ти говоря -
въздишка, един по-истински звук.
Едно желание, което със сърцето ще отроня
за да посрещна наново, самота и студ.

Когато те няма, просто когато те няма,
се борят в мен, феникса и смъртта.
Но над тях както винаги наделява,
без разрешение за присъствие - любовта.