24.01.2014 г., 16:23

Когато те няма

850 1 0

Ни ден, ни нощ е... когато те няма -
между рая и ада - между смях и сълза.
Ден за ден животът ми минава,
без теб, моя мъка и мечта. 


Нестихващо желания, заспало на прага,
чака да те посрещне от път.
Една сълза напразно пропиляна,
проряза лицето, сподави ми гласът.

Без думи, така ти говоря -
въздишка, един по-истински звук.
Едно желание, което със сърцето ще отроня
за да посрещна наново, самота и студ.

Когато те няма, просто когато те няма,
се борят в мен, феникса и смъртта.
Но над тях както винаги наделява,
без разрешение за присъствие - любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Спасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...