Пътеката към вечността огряна,
посипана е със стъкла.
Душата в полет към безкрая
пак търси малко топлина.
Светът превръща се в пустиня,
когато ти не си до мен,
като помитаща стихия
минава всеки божи ден.
Сърцето плаче за пощада,
не знае отговора то
и проси милост от Съдбата,
въртяща свойто колело. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up