Когато ти заспа завинаги
Не съм безгрешна - просто няма нужда
(за теб обаче няма да греша)
Ще идвам винаги, и никога - и чужда
ще бъда без сърце, но с ангелска душа.
Ще бъда праведна, но никога изправена
(една мечта, по-тъжна от печал)
Ще идвам облачна, а после ще съм залезна
(във сън ще ме сънуваш - незаспал...)
Ще бъда смисълът, осмислящ и безсмисленото,
във мене ще умираш - прероден.
(Едно ухание от спомени прелистено)
... и себе си ще бъда. Не и мен...
Ще бъда вятърът в последните ти стъпки
(ще ме видиш как вървя и без да стъпвам)
Ще бъда гробище за грешните постъпки,
от утре ще напредвам - и отстъпвам...
И никога не бързай да ме стигнеш
(обичай ме - но само от инат)
Когато остарееш, ще постигнеш
това, което губиш като млад.
Сега заспивай - утре ще му мислиш,
а аз ще бъда твоята мечта.
По дяволите, колко ще ми липсваш!
Не искам! Но се случи - и умря...
© Валери Янев All rights reserved.
