KLAAS (Валери Янев)
33 128
May 20, 2008, 9:01 PM

Когато ти заспа завинаги 

  Poetry » Love
806 1 11
 

Не съм безгрешна - просто няма нужда

(за теб обаче няма да греша)

Ще идвам винаги, и никога - и чужда

ще бъда без сърце, но с ангелска душа.

 

Ще бъда праведна, но никога изправена

(една мечта, по-тъжна от печал)

Ще идвам облачна, а после ще съм залезна

(във сън ще ме сънуваш - незаспал...)

 

Ще бъда смисълът, осмислящ и безсмисленото,

във мене ще умираш - прероден.

(Едно ухание от спомени прелистено)

... и себе си ще бъда. Не и мен...

 

Ще бъда вятърът в последните ти стъпки

(ще ме видиш как вървя и без да стъпвам)

Ще бъда гробище за грешните постъпки,

от утре ще напредвам - и отстъпвам...

 

И никога не бързай да ме стигнеш

(обичай ме - но само от инат)

Когато остарееш, ще постигнеш

това, което губиш като млад.

 

Сега заспивай - утре ще му мислиш,

а аз ще бъда твоята мечта.

По дяволите, колко ще ми липсваш!

Не искам! Но се случи - и умря...

© Валери Янев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??