Когато тихо Времето тече

КОГАТО ТИХО ВРЕМЕТО ТЕЧЕ

... дали защото, казано в прав текст, взе старостта със мен да се гъбарка,

не пия вече биричка след секс, спрях да въртя и кросчета през парка,

не плувам вече четири по сто делфин и бруст за скорост – във басейна,

пропих и чай от риган току-що! – че хълтам в зима – ледна, ненадейна,

не карам по Гезмето колело, простих се тъй отдавна с рибарлъка,

цял ден се мъча със менте мерло! – а бе, изобщо, с други думи – мъка! –

започнах да заспивам с вестник „Труд” и сутрин да се будя с „Позвънете”,

и ще ме вземат, сигурно, за луд? – девойчица ли кична с китка цвете,

какво пък, старче, черният ти хляб на място си тежеше! – дялан камък,

и светъл грешник, малък, сам и слаб, вратите си пред теб отваря храмът,

под купола над теб едно врабче със „Чик-чирик!” на Бога те посочва,

когато тихо Времето тече – и е дошъл редът! – да туриш точка.