И пак във стаята сама съм,
и пак само е моето сърце,
и плача пак от самотата,
плача като мъничко дете.
Боли ме! Боже, колко ме боли.
Студ и сняг навяват във сърцето мое,
замръзна адът гневният дори,
ада на живота мой достоен.
Дори и тишината с мен заплака,
следите от сълзите й по мен блестяха,
и болката пак стенеше във мрака
мечтите ми от болка смъртоносна пак крещяха. ...