когато тишината плаче
И пак във стаята сама съм,
и пак само е моето сърце,
и плача пак от самотата,
плача като мъничко дете.
Боли ме! Боже, колко ме боли.
Студ и сняг навяват във сърцето мое,
замръзна адът гневният дори,
ада на живота мой достоен.
Дори и тишината с мен заплака,
следите от сълзите й по мен блестяха,
и болката пак стенеше във мрака
мечтите ми от болка смъртоносна пак крещяха.
Ах! Ужас бе живота ми със теб,
кошмарен сън във всяка блудна нощ -
мечтите ми избиваше наред
със свойта зла и страшна мощ.
Когато тишината заплака
за разбитите мои мечти,
излях си тъгата без остатък,
а тишината не спря да крещи.
И пробягна писък бездомен
във тихата плаха тъма,
и тишината заплака самотна
за моята злостна съдба
и пак само е моето сърце,
и плача пак от самотата,
плача като мъничко дете.
Боли ме! Боже, колко ме боли.
Студ и сняг навяват във сърцето мое,
замръзна адът гневният дори,
ада на живота мой достоен.
Дори и тишината с мен заплака,
следите от сълзите й по мен блестяха,
и болката пак стенеше във мрака
мечтите ми от болка смъртоносна пак крещяха.
Ах! Ужас бе живота ми със теб,
кошмарен сън във всяка блудна нощ -
мечтите ми избиваше наред
със свойта зла и страшна мощ.
Когато тишината заплака
за разбитите мои мечти,
излях си тъгата без остатък,
а тишината не спря да крещи.
И пробягна писък бездомен
във тихата плаха тъма,
и тишината заплака самотна
за моята злостна съдба
© Яна Ангелова All rights reserved.
