Когато тръгваш

Сърцето ми на две се раздели,

сякаш много остър нож някой ми заби.

Нямам душа, нямам и сърце

като ходещ мъртвец обвит в изкуствените платове.

 Не чувствам вече нищо,

не чувам вече нищо...

 Душата ми гори, ти така жестоко я унищожи!

 Невинното ми малко тяло,

така се влаче цялото омършевяло.

 Не искам да говоря с никой,

не искам и да виждам никой.

 Искам за сега да съм сама,

да потъна в тъмна тишина.

 Ще ми мине знам, 

когато видя теб, изпълвам се с нов сюжет.

 Сърцето ми ще стане цяло 

и ножа ще излезе в бяло.

 Ще почна пак да чувствам

и пак да виждам всичко щом съм до теб.

 Душата ми отново ще възкръсне,

когато в прегръдките си я обгърне.

 А невинното ми малко тяло,

ще се съвземе, щом любовта лудо го обземе.