Oct 11, 2007, 12:13 PM
Когато тя спря да ревнува
Когато тя не може вече да разбуди в теб страстта,
ти на моята врата почукай без вина.
Когато тя пропуска да попита как ти е минал деня,
пак при мен, знай, ще намериш утеха.
Когато тя забравя целувката за лека нощ,
помниш, нали, под камъка държа ключа.
Когато сърцето в нея стане късче лед,
ела - при мен е вечна пролет.
Когато тя спря да ревнува,
ти влезе в моя поетичен свят.
ти на моята врата почукай без вина.
Когато тя пропуска да попита как ти е минал деня,
пак при мен, знай, ще намериш утеха.
Когато тя забравя целувката за лека нощ,
помниш, нали, под камъка държа ключа.
Когато сърцето в нея стане късче лед,
ела - при мен е вечна пролет.
Когато тя спря да ревнува,
ти влезе в моя поетичен свят.
© Таня Атанасова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Страхотно стихотворение, както всяко друго твое
! Моят съвет е не се надявай на това "когато", играй на сигурно! -
Когато ти спреш да ревнуваш - къде ще влезе Той? Интересен край.
-
Интересно и очакващо.
Да бъде сбъдване...
Поздрав и усмивка. -
При теб винаги да е пролет!!!
-
Таня,хубав стих,мила!!!
Поздрав и прегръдка!!! -
Живота ми е интересен,дава идеи
-
Поздрав!
-
Хубава е идеята ти Таня!
Хубаво стихотворение, с обич. -
Интересно!!!Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
