Когато вечер кротък вятър
внезапно нежно те погали
и сякаш слязъл от гората
на диви ягоди ухае,
когато сякаш някой шепне
сред клоните до теб, в тревата
и някак в миг ти става леко,
щастливо, топло на душата,
тогава знай, дошла съм тайно,
неведомата ни пътека -
помежду знайно и незнайно,
съм пак до теб, макар далеко, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up