Oct 17, 2018, 2:58 AM

Когато забравя 

  Poetry » Other
656 6 7

Некосена трева – избуява забрава.

Мълния, с тътен от гняв.

Докога ли дъждът днес ще дави

гълъб в дъждовната сплав.

 

Докога зад прозореца скрито ще чакам

вести далечни и знак,

и ще чувам часовника само да трака

в леснодостъпния мрак.

 

А студът ще краде до последния спомен

дързък, а аз мълчешком

ще се свия в забрава под тежкия ромон,

сбъркала спомена с дом.

 

И когато се случи дъждът да престане,

скрила трохичката в длан,

ще протегна ръката си гълъб да хвана,

пил от дъжда изтерзан.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Ани Монева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??