Когато завали...
Когато завали и плаче пак небето,
излез със капките да потанцуваш,
флиртувай с тях, събирай ги във шепи
и карай ги да радват се, че съществуват.
Недей да бъдеш тъжно скрита,
зад стъкло, разделящо те от дъжда,
излез, със нищо непокрита,
мокри се, радвай се на песента...
Песен ли...?
Заслушай се в капчука весел,
в дует със капките... какъв разкош,
запей и ти, недей да се срамуваш,
дъждовен ден... но никак лош!
Плаче ли небето... да, от радост,
че не е останало само,
жена под него пее и се радва,
така щастливо рядко е било.
Каква хармония на хора и природа,
и весел плач във моите очи се стича,
вали красиво, а пък тя танцува,
флирт на времето и мокрото момиче.
© Георги Зафиров All rights reserved.
