Кого лъжем, момичета?
Кого лъжем, момичета?
Кого лъжем? Защо ли?
Че ще спрем да обичаме,
че не ще се молим...
Кого лъжем? Себе си!?
И нима е нужно това?
В лъжи безполезен си
и за своята душа.
Стига с това отрицание,
стига с този страх.
Защо да е наказание,
че не сме като тях?
Та нима любовта ни
не е благословена?
Щом е в сърца ни
с Бог е споделена.
Ние сме създадени,
за да я носим и пазим.
На любов сме отдадени,
не на омраза...
Затова аз отправям
в молитва ръцете си
и тихо повтарям
Завета в сърцето си.
Нека живее любовта.
Нека храм е душата ми.
Единствено щастие е тя.
Нека озарява делата ми.
© Даниела All rights reserved.
