Кой
Кой
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”?
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?!
Кой се осмели с гърди да ме предпази,
кога тълпата тръгна да ме гази?!
И кой макар и всичките омрази,
рече “Спрете! - Тя не е "онази”.
“Тя е моята, онази святата за мен,
жадуваната, търсената ден след ден!”
И кой ми рече “Спасителко, ти моя”
кога сама студувах във усоя?!
И мислех, че спасила някого съм аз,
и че той спасил ме е във труден час,
а това било е половината от мен,
Вселената преброди, да се слее с мен!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова All rights reserved.
