Кой и какво счупи в теб, та опадаха перата ти

Гледах те, когато полетя,
как сияеха очите ти,
гледах те, когато спря и огледа се под себе си,
гледах как се радваш на дъжда,
гръм разсмиваше те даже,
капчици рисуваха дъга,
а звездата ТИ  им светеше.

Гледам си те и сега,
като падаш връз нозете си,
гледам, кървава следа
е останала от себе си.
Спри! Сети се за деня,
в който сам видя крилете си,
и реши за миг в съня,
че си тук да търсиш себе си,
в миг отупа ти прахта,
пое дълбоко дъх и се възнесе.