Кой и какво счупи в теб, та опадаха перата ти
572
0
0
Гледах те, когато полетя,
как сияеха очите ти,
гледах те, когато спря и огледа се под себе си,
гледах как се радваш на дъжда,
гръм разсмиваше те даже,
капчици рисуваха дъга,
а звездата ТИ им светеше.
Гледам си те и сега,
като падаш връз нозете си,
гледам, кървава следа
е останала от себе си.
Спри! Сети се за деня,
в който сам видя крилете си,
и реши за миг в съня,
че си тук да търсиш себе си,
в миг отупа ти прахта,
пое дълбоко дъх и се възнесе.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Енчо Славов Всички права запазени
