Jun 21, 2009, 3:35 PM  

Кой обърка молитвата до Бог?

  Poetry
1.1K 0 16

                                                           

Жадна бях и беше ми студено.

Помолих Бог за слънце и за дъжд,

а той, какво е станало - да вземе,

не знам защо, да ми изпрати мъж!

 

Не само, че е мъж, ами и казва

той по мене луд, че бил.

Божичко, защо ли ме наказваш?

Не стига, че е луд, ами и мил!

 

Защо не ми го прати с ръководство

как да се оправям с него аз?

Нали породата на туй животно

отдавна е изчезнала у нас.

 

Или проблемът беше, че налитах

все на най-големите бодили?

И точно заради това се питах

какво, по дяволите, значи милост?

 

А този луд (изпратен ми от Бога),

не стига, че е мил, но и човечен.

Така се е научил да докосва,

че името си май забравям вече…

 

Господи, не сменяй  секретаря,

който, докато си на почивка,

нашите молби към теб отваря

и тайно ги поправя със усмивка.

 

Знаел е, че жаждата не може

изобщо да се утоли със дъжд.

Слънцето не топли, както може

жената да я стопли някой мъж.

 

А Лудия -  ще си го взема в къщи,

Ще го обичам аз до изнемога.

Ще го целувам, докато се мръщи

и ще пращам благодарности на Бога!

 

Велико Търново 20.06.2009

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартина Василева All rights reserved.

Comments

Comments


  • Каквото Бог ни праща, трябва да се пази!
    Дано лирическата успее да го запази!
  • Браво Марти!!!
    Обичам такива позитивни поети като теб!
    Прегръдки слънчице и мнооого щастие с този, лудия!
  • Прекрасно е!
  • ЛЮБОВ, има останали, разбира се! Остави имейла, чух че нямал нет нещо (проблеми с гръмотевиците), ами я по - добре вземи му прати един пощенски гълъб - по-сигурно е! А секретарят си знае работата Поздрави!

    п.с. Изказвам благодарност на всички които коментираха и оцениха толкова положително. Поклон
  • Браво! Дръж го здраво този рядък екземпляр!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...