Вятърът ли нощен ме повика,
с него да поскитам по света?
Или пък Луната пълнолика -
с нея да будувам
през нощта?
Кой от тях съня ми тъй прогони,
та дочаках будна утринта?
Цяла нощ препусках с вихрогони
в чудната карета
на звезда.
Взех от нея аз една искрица,
да запаля ясната зора.
Да запее подранила птица,
да започне
радостен деня.
© Славка Любенова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
