Вятърът ли нощен ме повика,
с него да поскитам по света?
Или пък Луната пълнолика -
с нея да будувам
през нощта?
Кой от тях съня ми тъй прогони,
та дочаках будна утринта?
Цяла нощ препусках с вихрогони
в чудната карета
на звезда.
Взех от нея аз една искрица,
да запаля ясната зора.
Да запее подранила птица,
да започне
радостен деня.
© Славка Любенова All rights reserved.