Не мога в този страх да те отгатвам,
аз думичка не смея да ти кажа.
Мечтите ми по вятъра протягат
пътечки към сън люлячен и влажен.
Небето ми люлее пак усмивка,
а в черната земя пътуват мравки.
Посядам в аромат на прясна зима
и в белия ѝ пух сърце протягам.
Надеждите при спомена треперят,
заплитат се сълзи безброй в кокиче
и облаци, лилаво и червено.
Без теб съм само есен, но обичам...
© Йоана All rights reserved.
Благодаря ти за прекрасното умение да изтъкваш най-доброто при мен и да казваш такива мили думи, които ме карат да пиша.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
