Кой те открадна мое, Лято?
Красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
се срамуваше от своя съпруг?
Пътеки няма към север.
Тъпча всяко кокиче.
Под сняг, вместо под покрив,
заспивам като чудовище.
В сънищата си те срещам.
Потен и премръзнал целият
и винаги сам се събуждам...
Аз. Грозният.
Кой те открадна мое, Лято,
красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
не обикна своя съпруг?
© Станислав Русев All rights reserved.