Кой те открадна мое, Лято?
Кой те открадна мое, Лято?
Красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
се срамуваше от своя съпруг?
Пътеки няма към север.
Тъпча всяко кокиче.
Под сняг, вместо под покрив,
заспивам като чудовище.
В сънищата си те срещам.
Потен и премръзнал целият
и винаги сам се събуждам...
Аз. Грозният.
Кой те открадна мое, Лято,
красив ли беше този друг?
Или ти бе, тази която,
не обикна своя съпруг?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислав Русев Всички права запазени
