Кой ти каза?...
Кой ти каза, че мъртвите плачат?...
Тях ги няма и сън са сълзите.
Тези сънища парят. И значат.
С тях завръщат се (пак!) мъртъвците.
Кой ти каза, че ходят във Рая,
или в Ада, съгласно делата?...
Те са в нас и със нас са докрая.
Те са спомен, погалил душата.
Кой ти каза, че светят в звездите?...
Потърси ги! Нима ги намери?!...
Те са топлата влага в очите.
Няма връщане... Само химери.
Кой ти каза, че с мисъл прегръщат?...
Пускай болката - с нея крещете!
Само в сън и набързо се връщат.
Щом сте заедно, просто... мълчете.
Кой ти каза?... Навярно не знае,
или явно забравил е вече.
Пак боли... Няма страшно - душа е!
... Будна си. И те пак са... далече.
30.10.2007 г.
Дарина Дечева
П.П. Моля да не оценявате това стихотворение. Наближава Задушница. Спомнете си за тях. Ако мислите, че ще ви олекне - поплачете...
© Дарина Дечева All rights reserved.
