Jan 14, 2010, 9:45 AM

Който е разбрал

Poetry » Love

593 0 1

Черна завист по петите ни.
Светла обич пред очите ни.
Злостна ревност, така безмислена.
Любовта е често лекомислена.
Път напред, гора назад.
Тъмна нощ, зората идва ясно.
Тиха болка, страст и зов.
Не бъди ленив, бъди щастлив.
Търси всеки миг свободата.
Така смислена и необходима на душата.
На душата на човека, който е разбрал
истински цената на живота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Sorbus (Пенко Пенков)

Малко повече прецизност няма да е излишна (като стих). Като житейска позиция - САМО ПОЗДРАДВЛЕНИЯ!

2010-01-14T10:38:13+02:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0