Jun 24, 2014, 9:42 PM

Който тоя стих го прочете... от любов не ще се отърве (работно заглавие ЛЮБОВНО ЗАКЛИНАНИЕ)

1.2K 0 1

Нима не знаеш колко те желая? 
Нима си сляп за моите мечти? 
Нима сърцето ти е в лой заспало 
Нима не виждаш... колко ме боли.

Пък аз вървя като омаяна 
във блянове напразни, тъй окаяна.
Нима не чувстваш нищо, нищо ти,
нима сърцето ти за мене спи. 

Навярно няма път за мен със теб... за двама 
нима се движим, аз по мойта,
ти по друга магистрала, 
пътуващи към нашата раздяла?

А мене сърцето ми се свива 
и душата ми се гърчи в болка,
буца в гърлото ме свива 
Що вървя самотна като самодива...? Що прахосвам мене си по гнила слива?

Ала стига вече със това "нима" 
трябва да се стегна... и с лигавенето си да спра.
Та нима светът не е създаден 50% от мъже 
вероятно всичките не са такива мухльовци, без чувства и свине. 

Стига вече с болка по сърцето ми да риташ, 
време ти е, "скъпи" да да ти бия шута... за инерция, че да отлиташ.
Пък аз тържествено ще обещая тук за в бъдеще да казвам ТВЪРДО - НЕ, 
на кретеняците със камъни вместо сърце!


Не няма да съм като пеперудка,

но няма и да се оставя в меланхолия да пукна.

че аман от туй Нима, НИМА, НИМА...

аз нямам нужда да съм млада, хубава... а пък... сама...

Простила съм ти, чао до скиф... БЛАГОДАРЯ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стилиян Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...