Apr 9, 2015, 12:17 PM  

Кокиче 

  Poetry » Love
1039 0 2

КОКИЧЕ

 

В замръзнал, сиво-синкав ден,

сред множеството  крачех сам,

снeгът в краката бе студен,

но в миг сързях аз нещо там.

 

Видях кокиче – крехкичко, свенливо,

разтворило листенца за живот

и спомних си - момичето игриво,

което искаше от мен любов!

 

Наведох се, листенцата погалих,

тъй както милвах те в екстаз,

тъй както ръцете ти - пожари,

разпалваха в душата страст!

 

За миг засрамен, тихо се  изправих

и споменът за нас изтрих,

закрачих  и кокичето забравих,

забравих теб, зад ъгъла завих!

 

На следващата заран аз наминах,

как исках да помилвам този цвят,

попарен от сланата бе загинал,

сърцето ми скова го страх!

 

Тъй както молеше ме то за ласки,

така го изоставих във студа,

измръзнала, угаснала без страсти

и нашата любов....така умря!

 

 

 

09.04.2015 г.

© Владислав Недялков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??