Кокиче
Само кокичето знае
от студеното семе
как да пробие снега,
нетърпеливо
да цъфне без време.
С малка главица склонена,
като снежинка
на стълба зелена,
с две листенца-крила
търси южния вятър,
пие слънцето бледно
и не знае кога
ще изчезне безследно,
ще потъне в снега.
Цветен миг
посред зима,
нежност кратка
в леда,
само кокичето знае
как пролетта да си вземе
от мъгливо небе.
Още не му е време,
още не -
за зелени треви.
Бърза кокиче,
с което бленувам.
Пак заледи.
А аз го сънувам.
© Весела Петева All rights reserved.
