Къде загубиха се хората по Коледа,
а даже не е толкова студен денят!?
Май всички са прегърнали умората,
не се усмихват и не греят, а мълчат...
Навярно пак се борят със неволята,
обезверени, тъжни в Коледната нощ.
Загубили са тихо обичта към хората,
със зъби скърцат, вечно са на нож...
И все Спасителя очакват те. Месията...
Да дойде, за да ги измъкне от калта,
а неусетно са затънали до шията,
рутинно бутат си живота към смъртта.
© Анна Станоева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
