Dec 11, 2012, 11:49 AM

Коледа дойде по-рано

  Poetry » Love
661 0 0

Пожелах си нещо

и то се сбъдна.

Вярно, за кратко беше,

но успя усмивката ми да върне.

Пожелах си теб и те намерих,

а ти успя с твоята красота 

да дадеш живот, да сгрееш 

сърцето ми, обвито в самота.

Видях те да танцуваш

сред милион въздишки.

Очите ти нежно започнаха да флиртуват,

а аз бях сам с теб, сам сред всички.

И сякаш беше сън,

сякаш беше песен...

Сякаш не зима, а пролет бе навън,

животът ми за миг стана чудесен.

Не, аз няма да забравя тази нощ,

прекрасните ти очи.

Няма да забравя тази мощ,

която с прегръдката си ми дари.

Искам винаги да помня твоя глас

как шепнеше ми нежно в нощта.

И точно когато унасям се,

да чуя отново: "Не мога да заспя."

Но нали винаги чудото е само за ден?

Нали винаги трябва да има болка?

Нали щастието и любовта не са за мен?

За мен са самотата, страхът... и толкова.

И все пак Коледа идва,

ще опитам да те пожелая отново.

Този път не ще те пусна да си отидеш,

ще те желая всеки ден наново и наново.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослав Цветанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...