lubokrisi (Любослав Цветанов)

Пазар за душата 🇧🇬

Отидох на чуден пазар. Отдавна не бях ходил и списъкът с покупките ми беше доста дълъг. Всичко си беше както го помнех – прашните улици, забързаните хора, навалицата пред магазина за месо. Изведнъж погледът ми се спря на една малка сергия, едва намерила си място в цялата тази какафония. На нея пишеш ...

lubokrisi

Prose » Short stories

2013-01-13T10:22:00+02:00 808

Върви с мен 🇧🇬

Имам само тези думи,
знам, малко е,
но ги дарявам на теб.
Готов съм да извървя
всички друми, ...

lubokrisi

Poetry » Love

2013-01-12T10:48:44+02:00 684

Научих се да те разбирам 🇧🇬

Научих се да те разбирам
с поглед.
Защо ми е нужно
да говоря?
С теб спокойно мога ...

lubokrisi

Poetry » Love

2013-01-11T21:39:44+02:00 724

Комична среща 🇧🇬

Първа среща между момче и момиче. За по-лесно М - за момчето и Д - девойката. :)
М: Искам да те заведа на едно място,
надявам се ще ти се стори свястно.
Д: Ама с к'во ще ходим там,
че с токчета съм, уморена и не ми се ходи грам. ...

lubokrisi

Poetry » Humorous

2012-12-26T20:25:52+02:00 760

Последен ден 🇧🇬

Опитах нещо различно. Не съм писал нещо такова, затова съжалявам, ако не се е получило достатъчно добре :).
Последен ден.
И после край.
Страх, шепот, плач.
Слънце, поляна, ти с мен, ...

lubokrisi

Poetry

2012-12-19T23:23:53+02:00 755 1

Лутам се 🇧🇬

Буден ли съм?
Или може би
вече спя?
Искам да изикам,
но без глас ...

lubokrisi

Poetry » Philosophical

2012-12-18T16:12:29+02:00 706

Твоят храм 🇧🇬

Сърцето е храм
на много чувства.
Ти може всичко да откриеш там,
когато нещо липсва.
То помни всички твои неволи, ...

lubokrisi

Poetry

2012-12-14T11:36:42+02:00 601

Сън/ реалност 🇧🇬

И дните минават
все едни и същи.
Нощите оставам
пак сам вкъщи.
А колко мразя ...

lubokrisi

Poetry » Love

2012-12-12T20:12:46+02:00 677

Коледа дойде по-рано 🇧🇬

Пожелах си нещо
и то се сбъдна.
Вярно, за кратко беше,
но успя усмивката ми да върне.
Пожелах си теб и те намерих, ...

lubokrisi

Poetry » Love

2012-12-11T11:49:49+02:00 661

Просяк и ангел 🇧🇬

Поредната сълза
попивам със въздишки.
Още ден в самота.
Още ден сам сред всички.
И сякаш виждам светлина ...

lubokrisi

Poetry

2012-12-07T14:32:59+02:00 692

Копнеж 🇧🇬

Копнеж по нещо невидяно,
желание за нещо неживяно.
Смесица от странност и съдба,
а срещата ни
последвана беше от искра. ...

lubokrisi

Poetry » Love

2012-11-28T12:35:52+02:00 764

Моят герой... 🇧🇬

Студенина, апатия, безчувствие, болка, жажда за любов и живот... Запомнете тези няколко думи. Следващата история ще ги обедини в един образ.
Героят в тази приказка е обикновен човек - прекалено уморен да бъде добър и да не получава това, което иска и прекалено лош, за да е достоен за щастието, за ко ...

lubokrisi

Prose

2012-11-05T15:52:47+02:00 830 1

Най-върховен израз на любовта 🇧🇬

Гледаме се, без да си говорим,
знаем как ще продължим.
После в миг, без дори да спорим,
с целувки решаваме да се изпепелим.
Затварям очи и сякаш ...

lubokrisi

Poetry » Erotic

2012-10-08T10:17:15+03:00 1.4K 1

Последен ден 🇧🇬

Какво щеше да правиш, ако животът ти
траеше само ден?
Щеше ли да те е грижа,
какъв щеше да се - тъжен или засмен?
Ако имаше само няколко часа, ...

lubokrisi

Poetry

2012-10-05T22:09:42+03:00 790 2

Представи си... 🇧🇬

Не, така не пробвай,
друг начин има, за да видиш любовта.
В спомени тежки не се заробвай,
а дай път на страстта.
Затвори очи, вместо да ги отвориш, ...

lubokrisi

Poetry

2012-09-04T16:25:46+03:00 557

Желани гости 🇧🇬

Почти свикнах с новите си гости,
когато на вратата отново се почука.
Подскочих и бързо на пръсти
погледнах през тясната пролука.
Там, на прага, стояха три жени, ...

lubokrisi

Poetry

2012-08-24T09:52:20+03:00 543 1

Нежелани гости 🇧🇬

Тази вечер посрещам гости.
Не е като да съм ги канил,
но идват, защото със
страданието си съм ги бил нахранил.
Първа дойде тишината, ...

lubokrisi

Poetry

2012-08-22T14:49:10+03:00 758 4

Звездите бяха по-красиви 🇧🇬

Пак гледам звездите игриви,
като че ли преди бяха по-красиви.
Отново се опитвам да мечтая,
но вече не знам как мечтите да изпълня до края.
Нов опит да се усмихна... ...

lubokrisi

Poetry

2012-08-21T11:06:10+03:00 623 2

Още си дете 🇧🇬

И въпреки всичко си оставаш дете,
уплашено и в същото време игриво.
И с погледа си търсиш утеха, небе,
любов и нещо красиво.
Пораснал си, но не си готов ...

lubokrisi

Poetry

2012-07-18T10:31:43+03:00 835 4

Пиша за вас 🇧🇬

От нямане какво да правя
седнах няколко думи да нахвърля.
Не, не искам да пиша за любов, омая,
стереотипите и изтърканите фрази изхвърлям.
Не искам да знам как и защо ...

lubokrisi

Poetry

2012-07-08T10:16:06+03:00 657 1

Демон в нощта 🇧🇬

Когато падне мрак, е страшно,
навън излизат всички демони и страхове.
Погледът ти търси спасение,
но в тъмнината скрито е цялото небе.
Оставаш уплашен и сам, ...

lubokrisi

Poetry

2012-07-06T11:50:59+03:00 664

Брой с мен 🇧🇬

Един, два, а може би три,
толкова май бяха тежките ни моменти.
Но защо, след като са само три,
аз връщам се към тях, викам ги?
Защо помним лошите дни, ...

lubokrisi

Poetry

2012-07-05T10:24:41+03:00 739 2

Смърт прекрасна 🇧🇬

Времето навън е тъй прекрасно,
а аз не мога да изляза.
Прикован съм към леглото тясно,
прикован в тази мрачна стая.
"Няма шанс за него" - ...

lubokrisi

Poetry » Philosophical

2012-07-04T13:28:38+03:00 664 1

Промяната 🇧🇬

Опитах да се изправя. Не можех. Втори опит и отново същият резултат. Бях забравил да ходя, не знаех дали ако се изправя, няма да падна веднага. Бях забравил да се движа напред, поради постоянните упреци, поради честото напомняне, че съм никой. Бях забравил да ходя заради хората, които постоянно ми п ...

lubokrisi

Prose » Short stories

2012-07-03T13:04:34+03:00 824 5