След всяка година следите ти откривам,
извисяваш се с добронравие жадувано.
Насищаш всяка моя клетка неспирно
и сърцето ми с добрини се събужда.
Закриляш ме с дълбините на чувствата си,
порой благодатен си за моите рани.
Подхранваш желанията ми човечни
и ставам след теб храм навеки отворен.
Притичваш се, когато съм бездиханна,
и с балсам съмненията ми разсейваш.
Обвиваш ме с волния вятър нереален
и с топлината си огън в мене стъкваш.