След всяка година следите ти откривам,
извисяваш се с добронравие жадувано.
Насищаш всяка моя клетка неспирно
и сърцето ми с добрини се събужда.
Закриляш ме с дълбините на чувствата си,
порой благодатен си за моите рани.
Подхранваш желанията ми човечни
и ставам след теб храм навеки отворен.
Притичваш се, когато съм бездиханна,
и с балсам съмненията ми разсейваш.
Обвиваш ме с волния вятър нереален
и с топлината си огън в мене стъкваш.
© Мариола Томова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
