Коледен диалог
Коледно настана време,
бляскат весели свещичките,
аз пък боря се с дилема -
що не мога като всички
да надумкам си корема,
да посвяткам с очички,
да полегна под елхичката.
Мъчи ме въпрос от тия,
екзи... стенци... менци... алните.
Дали от раз да се напия
или достоен за постигане
е сам процесът на напиване.
А пък и с кой от ритуалите -
чрез вино или чрез ракия?
Слушай, приятелю, малко теория -
явно дълбоко се ровиш в живота.
Важен е пътят, да има история,
а пък накрая – все тая те чака.
Нашата малка, но творческа нация
(за да бъде напиването успешно)
си е измислила комбинация -
от питиета... и ги омешва.
Винаги почва се с ракийка,
като за нея мезето е ясно –
зимна салата, сиреч туршийка.
Но има си мярка – изпива се всичко!
После винцето с основното ястие.
Стилът е свободен, няма забрани.
Следваме правило просто и ясно.
Пие се до пълна забрава.
Но ако някаква мисъл след туй е останала
и разумът буден покой не намира,
ще се наложи да туриш капака.
Иначе казано - цапни една бира.
И така, мой любезний приятелю,
довери се на народния гений:
ти гледай да си направиш главата,
а методът е без значение.
© Антон Донев All rights reserved.
!
