Коледно настана време,

бляскат  весели свещичките,

аз пък боря се с дилема -

що не мога като всички

да надумкам си корема,

да посвяткам с очички,

да полегна под елхичката.

Мъчи ме въпрос от тия,

екзи... стенци... менци... алните.

Дали от раз да се напия

или достоен за постигане

е сам процесът на напиване.

А пък и с кой от ритуалите -

чрез вино или чрез ракия?

Слушай, приятелю, малко теория - 

явно дълбоко се ровиш в живота. 

Важен е пътят, да има история, 

а пък накрая – все тая те чака.

Нашата малка, но творческа нация 

(за да бъде напиването успешно) 

си е измислила комбинация - 

от питиета... и ги омешва.

Винаги почва се с ракийка, 

като за нея мезето е ясно – 

зимна салата, сиреч туршийка. 

Но има си мярка – изпива се всичко!

После винцето с основното ястие. 

Стилът е свободен, няма забрани. 

Следваме правило просто и ясно. 

Пие се до пълна забрава.

Но ако някаква мисъл след туй е останала 

и разумът буден покой не намира, 

ще се наложи да туриш капака. 

Иначе казано - цапни една бира.

И така, мой любезний приятелю, 

довери се на народния гений: 

ти гледай  да си направиш главата, 

а методът е без значение.