Dec 28, 2019, 6:15 AM  

Коледен поздрав

  Poetry » Other
1.1K 0 0

Сняг вали, улиците скрива.
Ечат вихровете навън в полята.
Всичко там от студа се свива,
Щот' са сковани небо и земята.
                         
А във тях, хорските домове,
Като с някакво си чародейство.
Зад техните здрави зидове
Се събрало цялото семейство.
                         
Та много дълбоко, вътре в тях,
От стари хора и младите деца
Чуваш само веселия смях,
Стапящ и най-студените сърца.
                            
Не сещат ни мраза, ни студа.
Деня, в който не е светотатство
Когат' не продават си труда,
Щот' семейството става богатство.
                           
Забравил за всяка агония,
Докато към края носиш си кръста,
Чуваш чудната мелодия,
Коят' не ще Ти изтръгне и Смърта.
                          
И отнесен в радостен захлас
И несмутен Ти от студа на леда
Ти идва да кажеш с радост в глас
На всички хора: ,,Весела Коледа".
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Хамбарлийски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....