Коледна доброта
Там, във старата гора,
под огромната елха,
слезе като в анимация,
със лапландска регистрация
най-голямата шейна,
произвеждана в света.
Бааавно тя се приземи,
със елените добри,
Рудолф даде таен знак
и заспаха те завчас,
за да слезе на земята
дядо Коледа с торбата.
-Хо-хо-хо! - извика той. -
Кой ме чака тука, кой?
Всички ли сте се събрали,
животинки незаспали,
да получите от мен
дар заслужен, нагласен?
- Всички, всички, дядо стар,
чакаме си своя дар,
щото бяхме ний добри,
даже в щурите игри.
Хайде, хич не се бави
радост ти ни подари!
Наредиха се децата,
на опашка пред шейната.
Той подаваше засмян
сам пакета пожелан,
те пък с силно възхищение
грабваха го с нетърпение.
Бързо купчината свърши,
но остана да се мъдри
май бурканче сладък мед,
за мечето с име Зед,
дето сладко е заспало
в къщичка... под одеало.
-Кой ще му го занесе? -
пита дядо, без да спре.
Щото Мечо се е учил,
също много се е трудил
и сега, като награда,
той медеца заслужава.
- Аз ще ида, дядо стар!
Та нали е мой другар!
Нищо, че обичам мед,
ще го занеса на Зед.
- скромно Ежко промълви
и бодлите даже скри.
Коледата му намигна
и доволен се усмихна.
После свирна под мустак -
Рудолф вдигна своя впряг.
Седна старецът в шейната
и... сбогува се с децата.
© Таня Мезева All rights reserved.
