Коледни чудеса
Вън клоните и покриви отрупал,
снегът бе тихо цяла нощ валял.
На празничния светъл купол
вълшебна рамка беше му придал.
В пътека неразрината, под пара
със ноздрите тя топлеше дъха –
пристигаше красива тази заран
снежанката под моята стреха.
Посрещнах я, снежинките отупах
по дрехите, от студ настръхнал цял –
събуденият сняг, кристално пухкав,
от клона върху нея бе слетял.
Приседна пред пламтящата камина,
простря ръце към огнената паст,
а исках да я сложа на килима,
във прилив на копнежна, дива страст.
От мислите, навярно да я имам,
подаръкът за коледна елха
пред мене се стопи и си замина,
превърнала се в струйчица вода.
© Иван Христов All rights reserved.
