rudin (Иван Христов)
858 1444
Dec 27, 2014, 6:11 PM

Коледни чудеса 

  Poetry » Other
395 0 7

Вън клоните и покриви отрупал,
снегът бе тихо цяла нощ валял.
На празничния светъл купол
вълшебна рамка беше му придал.

В пътека неразрината, под пара
със ноздрите тя топлеше дъха –
пристигаше красива тази заран
снежанката под моята стреха.

Посрещнах я, снежинките отупах
по дрехите, от студ настръхнал цял –
събуденият сняг, кристално пухкав,
от клона върху нея бе слетял.

Приседна пред пламтящата камина,
простря ръце към огнената паст,
а исках да я сложа на килима,
във прилив на копнежна, дива страст.

От мислите, навярно да я имам,
подаръкът за коледна елха 
пред мене се стопи и си замина,
превърнала се в струйчица вода.

© Иван Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??