Вън клоните и покриви отрупал,
снегът бе тихо цяла нощ валял.
На празничния светъл купол
вълшебна рамка беше му придал.
В пътека неразрината, под пара
със ноздрите тя топлеше дъха –
пристигаше красива тази заран
снежанката под моята стреха.
Посрещнах я, снежинките отупах
по дрехите, от студ настръхнал цял –
събуденият сняг, кристално пухкав,
от клона върху нея бе слетял. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация