rudin (Иван Христов)
865 1445
27.12.2014 г., 18:11 ч.

Коледни чудеса 

  Поезия » Друга
339 0 7

Вън клоните и покриви отрупал,
снегът бе тихо цяла нощ валял.
На празничния светъл купол
вълшебна рамка беше му придал.

В пътека неразрината, под пара
със ноздрите тя топлеше дъха –
пристигаше красива тази заран
снежанката под моята стреха.

Посрещнах я, снежинките отупах
по дрехите, от студ настръхнал цял –
събуденият сняг, кристално пухкав,
от клона върху нея бе слетял.

Приседна пред пламтящата камина,
простря ръце към огнената паст,
а исках да я сложа на килима,
във прилив на копнежна, дива страст.

От мислите, навярно да я имам,
подаръкът за коледна елха 
пред мене се стопи и си замина,
превърнала се в струйчица вода.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??