Коледни немислици

Тъгуват свинете, че хората пак ще празнуват.
Унили мисирки, нещастно кълват си ярма.
Студеното идва. Снежинки със вятър танцуват.
Коледа чука на тежката входна врата.

Колячите точат ножове с искрящи надежди.
Стоманата стърже по бруса излишен мустак.
Празникът идва и всичко до ножа се свежда.
Виното в бурето - каната чака с мерак.

Заспалото куче, надушило празнични кърви,
щастливо завърта своят космясал куйрук.
Скоро е Коледа! Суджуци ще виснат на върви.
От острото, дворът ще стане безмълвен и глух.

Къкри ракия на печката, сутрин в джезвето,
сигурен знак, че празник свещен предстои.
Всички надежди са вперили поглед в прасето,
а то безнадеждно, съвсем непонятно мълчи.

Елхата красива е в своите празнични дрехи.
Коледа иде с поредният празничен звън.
Да пожелаем на всички колячи - успехи!
Празник, а всъщност боде и боли като трън...