Коледно настроение
Не си мисли, че сам съм, мамо.
Аз имам четири стени,
приятелите от екрана
и във сърцето си ми ти.
Разглеждам снимки на трапези,
на подредени домове...
На рамото ми паяк слезе.
На вест е и е на добре.
А колко смешни са стените,
когато слушат моя глас.
Прегръщат ме и не разпитват
желая ли прегръдка аз.
Те като четири посоки
затвориха ме между тях.
Днес питам се, дали жестока
съдба за себе си избрах?
До отговора ще достигна
и избор ще направя, знам.
На Коледа съм като книга,
която препрочитам сам.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
