Коледно противоречие
Когато погледа му срещнах,
почувствах толкова тъга,
встрани погледнах безутешен,
срама да скрия на мига.
Тъгата носеше се с него
във образ на зловеща тишина.
Обгръщаше те той със нея
като с невидима ръка.
Не искаше от мене нищо.
Той просто само си седи.
Но всеки бягаше от него,
а той ги молеше с очи.
Дори коричка хляб да имах -
бих дал я на мига.
Но нямаше да мога
да гледам повече във тез очи.
Тогава страннникът си тръгна,
помъквайки след себе си пакет.
Дали във него той не носи
коричката от мойта смет?
Погледнах аз встрани от него.
Елхите грееха като гора.
Все пак е Коледа - понесла
на крилете си една мечта…
© Ноел All rights reserved.
