Dec 28, 2014, 12:59 PM

Коледно стихотворение

  Poetry » Civic
1.6K 1 19

Нека в коледните святи празнични дни

бяла свещичка да запалим в своите  сърца,

светъл огън вълшебно да ни прероди,

да изгори завинаги  всяка болка и тъга,

да повярваме,  че  най-доброто предстои,

че ни очаква  нова,  по-щастлива съдба.

Нека забравим  за всички минали злини,

раните си да превържем с прошка бяла,

щедро да простим и непростимото дори,

защото както розата,  уханно  разцъфтяла,

крие в ласките си коварни остри бодли,

така и  животът понякога нелогично  горчи.

Нека в коледната благословена  нощ

да изгрее бяла светлина в нашите души,

единствено истинската искрена доброта 

може човешкото в човека да съхрани,

само тя дарява ни с безсмъртна красота

и прави истински щастливи земните дни.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кръстина Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Ваня!
    Благодаря, Ангел!
    Пожелавам ви усмихната, щастлива, успешна,
    слънчева и късметлийска 2015 година,
    само сбъднати мечти да има в живота ви!
  • Нека!
    Да бъде!
    За много години!
  • Благодаря, Миночка!
    Благодаря, Симеон!
    Пожелавам ви много слънце, много усмивки,
    щастлив късмет във всичко и във всички дни,
    през Новата 2015 година!
  • Топлина, уют и нежна светлина!
    Кръстинче, много щастлива 2015 година!
    Красота в душата ти да има и много любов!
  • Нека това пожелание стане сбъдната мечта!Поздравявам те!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...