28.12.2014 г., 12:59

Коледно стихотворение

1.6K 1 19

Нека в коледните святи празнични дни

бяла свещичка да запалим в своите  сърца,

светъл огън вълшебно да ни прероди,

да изгори завинаги  всяка болка и тъга,

да повярваме,  че  най-доброто предстои,

че ни очаква  нова,  по-щастлива съдба.

Нека забравим  за всички минали злини,

раните си да превържем с прошка бяла,

щедро да простим и непростимото дори,

защото както розата,  уханно  разцъфтяла,

крие в ласките си коварни остри бодли,

така и  животът понякога нелогично  горчи.

Нека в коледната благословена  нощ

да изгрее бяла светлина в нашите души,

единствено истинската искрена доброта 

може човешкото в човека да съхрани,

само тя дарява ни с безсмъртна красота

и прави истински щастливи земните дни.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ваня!
    Благодаря, Ангел!
    Пожелавам ви усмихната, щастлива, успешна,
    слънчева и късметлийска 2015 година,
    само сбъднати мечти да има в живота ви!
  • Нека!
    Да бъде!
    За много години!
  • Благодаря, Миночка!
    Благодаря, Симеон!
    Пожелавам ви много слънце, много усмивки,
    щастлив късмет във всичко и във всички дни,
    през Новата 2015 година!
  • Топлина, уют и нежна светлина!
    Кръстинче, много щастлива 2015 година!
    Красота в душата ти да има и много любов!
  • Нека това пожелание стане сбъдната мечта!Поздравявам те!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...