28.12.2014 г., 12:59

Коледно стихотворение

1.6K 1 19

Нека в коледните святи празнични дни

бяла свещичка да запалим в своите  сърца,

светъл огън вълшебно да ни прероди,

да изгори завинаги  всяка болка и тъга,

да повярваме,  че  най-доброто предстои,

че ни очаква  нова,  по-щастлива съдба.

Нека забравим  за всички минали злини,

раните си да превържем с прошка бяла,

щедро да простим и непростимото дори,

защото както розата,  уханно  разцъфтяла,

крие в ласките си коварни остри бодли,

така и  животът понякога нелогично  горчи.

Нека в коледната благословена  нощ

да изгрее бяла светлина в нашите души,

единствено истинската искрена доброта 

може човешкото в човека да съхрани,

само тя дарява ни с безсмъртна красота

и прави истински щастливи земните дни.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кръстина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Ваня!
    Благодаря, Ангел!
    Пожелавам ви усмихната, щастлива, успешна,
    слънчева и късметлийска 2015 година,
    само сбъднати мечти да има в живота ви!
  • Нека!
    Да бъде!
    За много години!
  • Благодаря, Миночка!
    Благодаря, Симеон!
    Пожелавам ви много слънце, много усмивки,
    щастлив късмет във всичко и във всички дни,
    през Новата 2015 година!
  • Топлина, уют и нежна светлина!
    Кръстинче, много щастлива 2015 година!
    Красота в душата ти да има и много любов!
  • Нека това пожелание стане сбъдната мечта!Поздравявам те!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...