Nov 7, 2007, 11:43 AM

Колелото

976 0 7
Есента е взела четка
и лудува ли, лудува.
Пъстрата си, цветна плетка
чак до съмнало рисува.

Виж, дървета пременени
в златно, жълто и червено.
В чудни, огнени премени
няма да им е студено.

А когато вън пред прага
и сланата зацарува.
Есента ще ни избяга,
зимата ще забушува.

Ще си спомним лято, есен,
ще отпием от виното.
Пролет ще посрещнем с песен.
... Колелото на живота.


02.11.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...