Jan 20, 2007, 12:29 AM

КОЛЕЛОТО НА ЖИВОТА

  Poetry
1.1K 0 6
Днес аз пиша за живота,
за началото и края...

В този миг човек се ражда,
друг умира,
трети пък твори -
колелото на живота
се върти.

Без да спира и за миг,
бързо и ритмично,
чак до сетните ни дни -
колелото на живота
се върти.

Вчера бях с очи  засмени,
днес съм с поглед умълчан,
утре старостта ще дойде
и ще ни унесе в далечен сън.

Аз си казвам на себе си сега
не спирай времето на зад,
там има и хубави неща -
не спирай колелото и сега.

Романтици,философи,
творци и майстори добри,
все работят,трупат опит -
нужен за бъдещите дни.
Колелото на живота
се върти...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...