Колко нощи още ще разтягам залези
...по незасъхнали картини?
Колко зими още ще очаквам набези
...в сънища прогизнали?
Колко стари ще осъмнем, падайки
...от ненадеждни парапети?
А градяхме ги, оставяйки
...себе си като портрети
над камина.
Колко още свещници ще
изгорят
над изстинали блюда
за двама.
Колко още погледи
ще се стаят
ЗАД бутилката
ПОД бара?
Колко още смисъл
ще отнемем
в дишането
ни умерено?
Всичко
беше
за
после
дно.
© Ареола All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
.Хубаво стихотворение, браво 